Обичала съм.
И заслужено, и не.
Обичала съм.
Тайно и открито.
Обичала съм.
Без разум. Със сърце.
Обичала съм.
Макар и бидейки разбита.
Плакала съм.
И денем... и нощес.
Плакала съм.
Превивайки се в мъки.
Плакала съм.
Тъгата взимаше превес.
Плакала съм.
Преглъщайки горчиви глътки...
Щастлива съм била.
Прегърната от Слънце.
Щастлива съм била.
С усмихнати очи.
Щастлива съм била.
Оценяйки и зрънце.
Щастлива съм била.
Там в ръцете ти.
Бях всичко хубаво в едно.
Пред очите ти стоях.
До тебе вечер спях.
Бях всяко искано добро.
И ти помагах.
И търпях.
Компромис след компромис.
С надежда за промяна.
Мълчание, старание.
Макар в сълзи обляна.
Компромис с гордостта си.
С търпение и вяра.
Всеки ден се чудех
дали си заслужава.
Обичах те до болка.
И още те обичам.
Търпях и подминавах...
от всичко се отричах.
Но мисля да си тръгна.
Макар да те обичам.
Защото в любовта
е нужно двама да обичат.
© Мира Всички права запазени