През облаци мене откри
Дъждът не попречи на мойта усмивка,
танцуваха рози във мен:
красиви – червени и бели, и жълти,
засмя се денят вдъхновен.
И нищо, че в сиво небето се мръщи,
косата ми мокра блести,
гримът ми изми се, лицето ми свети,
но сини са мойте очи.
В душата ми светло е, радостно, бяло,
тъгата дъждът я изтри.
Ти щастие чудно – за мен долетяло ...