Измѝсли ме като невинно цвете,
нарече ме с различни имена...
Така пораснах тайно във ръцете ти –
енигма станах, призрачна жена.
Но знам, че няма бъдеще пред нас
и клетвените думи са измама.
Съдбата ни, застанала в анфас,
превърна нашата любов във драма.
Рисувай ме. Създавай ме сега –
в мига е и началото, и краят.
Една любов живее и така,
когато две сърца я пожелаят.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Водичке страхотна си!
Поздрав!