ТРИ***
Когато градът ти заспи като сгушена птица,
морето приспивно изрежда му песни-мъниста.
Прозорци, изгубени - в черното вперват зеници...
Заслушан във тъмното, ти се привеждаш над листа.
***
Когато във мойта градина си шепнат тревите,
сърните със влажни очички под бора застанат...
Пристъпвам на пръсти, безшумно отварям вратата -
три нежни целувки пресичат към Теб Океана.