voda (Елица Ангелова)
582 14033
9.09.2012 г., 12:14 ч.  

Чужди ветрове 

  Поезия » Гражданска
685 0 10

Този вятър, дето ме отнесе

толкова далеч от роден край,

днес ме люшка и с лъжовна песен

ми разказва за измислен рай.

 

Пей ми, ветре! Може да повярвам,

че дърво без корен пак цъфти.

Щом съм тука, значи тъй е трябвало.

(Знаеш повече, разказвай ти.)

 

Имаш ли посока за обратно?

Чака ли ме бащиният праг?

Духай, ветре, в тази необятност.

Може ти да ме завърнеш пак.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Сашо!
    Но защо не публикуваш?
  • Вятърът край мен се спусна,
    твойте думи нежно ми шепти.
    Сякаш нежно ме целуна
    и в косите ми се приюти.
    ----------------------------------
    И рисуваш приказна картина,
    Слънцето ме гали с лъчи.
    И какво от туй, че иде есен, зима,
    щом до мен си с влюбени очи.
    -------------------------------------
    Хубав, образен, докосващ и топъл стих!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря на всички!
  • Немирник е твоят стих! Хареса ми!
  • Все така неземно вдъхновена!
  • Очаквах ви, Приятели!
    Благодаря на всички!
  • Приятно ми бе да прочета! Ведро настроение създаваш, Ели! Поздравления с усмивка!
  • Да, вдъхновен е твоят стих!Поздрав,Елица!
  • !
  • Толкова е непринудено и земно!!!
    Поздрав, Ели!
Предложения
: ??:??