8.12.2003 г., 12:56 ч.  

През стъклено око 

  Поезия
2321 0 4

През стъклено око

Разкопчавам ципа на света,
Разрязвам пъпната му връв,
Но се спъвам в прага от сместа,
Която се оказва кръв.

Трябваше едно око да хвърля,
Но катапултът в мен направо го изстреля.
И прикова го сред конци от марля,
Завързаха го да не се отделя.

Озова се в свойта дупка
Сред други хиляди очи.
Да се скрие – нямаше черупка
Нито говор да мълчи.

И бе принудено да гледа,
Защото можеше да вижда;
Участта си жалка, клета
А масовата слепота привижда…

Губят другите очи цвета на своя ирис,
А зениците им фокусират не където трябва.
То единствено все още уникалност дири
И няма папагалската да отразява.

Те, очите, бутони на една машина,
Вдлъбват се с инертна скорост.
Не са зъби, да ги изправиш с шина
Необратимо криви ще залегнат скоро.

И опитвам се да му помогна
На мойто прелестно оче,
Килийката му с ласото си да домогна,
Да го закача поне, не че…

Ще мога ей сега да си го върна,
Грабна, разцелувам и прегърна,
С крехки мигли да загърна,
И все пак – ще го зърна!

Понеже имам си едно око,
На мястото стои си то;
Ще ми съдейства , как “ Какво?”
Магнетично свързано е с другото.

Все някога ще го изтръгне
От проклетата машина.
С подсладени сълзи ще обгърне-
Радост, че са пак двамина.

С трепета ще си замлъкна,
Че разделени някъде из този свят,
Две половинки чакат да се втъкнат,
Две половинки с еднакъв цвят.

 

© Василия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро е Поздрави!
  • Направо разбиващо и страхотно!С огромно закъснение БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Според мен е слабо. Може би ще е по-добре да опиташп в прозата.
  • Аз няма да крия, че това ми е любимото стихотворение и любимата поетеса
    Така, че ще се радвам, Васе, скоро да чета още твои неща. Направи го за нас - феновете, и да знаеш, че аз съм ти най-големият!!!цунки-муцунки
Предложения
: ??:??