7.08.2010 г., 0:27 ч.
През времето
Мислено пътувам към теб, мило,
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното.
Денем слънцето без теб се е скрило
и луната нощем е закрила лице за издайното,
премислям всичко, което се е случило
и ми е натъжено докрай от потайното.
Нося те навсякъде със сърце присвило,
докато притежавам от чувството всеотдайното,
знам, притеснението се е вече увеличило
и занапред ще се случва все повече от неслучайното.
Дори съмнението е изплувало настойчиво
и улавям трептенията му в неизбежното,
и очаквано и утрото не ме е озарило,
но аз си имам наум още едно от неизвестното.
Усещам, че времето нещо е забило
и се въртят мислите ми от водовъртежното,
часове и минути текат предпазливо
и ни направляват настойчиво в небезизвестното.
Чакам неспокойно и тази вечер, мило,
и се ослушвам за теб постоянно в тъмното,
будна съм денонощно и очакването ми се е притаило,
за твоето пристигане вечно от страшното.
Колко недалечно сякаш е това минало,
където с теб се прегръщахме там в буреносното,
в песента си танцувахме дивно, лекокрило,
а ръцете ми те милваха нежно с разкошното.
Плача горчиво за теб, мило,
колко тъжно е това там далечното,
откъдето и да го погледнеш, е неизмеримо,
но ни запазва послание от съдбоносното.
През времето жадуването не се е сринало,
а напротив, отново е от най-силно, опасното
и там в безкрайното не угасваме безсилно,
а дори си запазваме място в най-невероятното...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Марина, знам че си се усмихнала при прочита, радвам се за посещението ти!
Веси, сродните души се намират, Те знаят как..усещат се и от далече. Удоволствие за мен е, че ме четеш.Весело настроение и много усмихнатости да има днес при теб!
portishead,
Пясъчно
времето
се изхлузва
и пада
на струйки
нежни тишини
пролазва
от някъде
и препълва
наслоява
в душата
бели мисли
избуява с магии
избълва
и пресява
нашите
Съдби.... -
Шептя ти огнени дихания
с безтегловни сърца
и пръсват се ухания,
на хиляди слънца.
Крещя на сън
в лудешки танц
и излитам на вън,
през прозорец...
в пепелта забравен
и изгарям,
в лавинния ти копнеж
търсещ твоя огън,
жадуващ
в този храм
и в ритъм
бунтуващ се,
се роди един спомен...
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
огнена
и страстна
танцуваш в света около мен
неизменна
възхитена
и опасна
подаряваш
ми дори стихове
написани за мен....
Благодаря ти за поетичния коментар, радваш ме, Веси!