През якàта разкопчана,
видях нежното ти рамо.
Погледа си да отместя -
не можах.
Там сияе матов пламък
и, като го зърнах само,
да го угася с дъха си
пожелах.
Колко скръб ми причиняваш -
да гася не позволяваш,
а сърцето ми изгаря
нощ и ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация