Презрение

8.09.2010 г., 6:55 ч.

Поезия

608 0 2

Щом гордостта я няма вече,

от лъв мутираш във човече.

Нещастник, плевел, паразит,

не си дърво, а храст превит.

Не езеро, а мътно блато,

във теб не виждам нищо свято.

Мечтаеш да си господар,

но се оказа жалка твар,

продажен и покварен роб

ще си останеш чак до гроб.

Не си човек, а си човече,

щом гордостта я няма вече,

лъжи, измами, клевети...

Позна ли се? - Това си ти!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.