- Лято е… с ваканция голяма! –
така ми рече днеска мама.
- Ти и Шарко, кучето злоядо,
отивате при баба и при дядо.
На село. Точно под Балкана,
където още от зарана
запяват птички, гонят се пчелички
и Слънчо с обич грее всички.
- Ура! – извиках силно от сърце
и плеснах радостно с ръце.
- Знам, колко ме обича баба!
А дядо, както се полага
с любов наглася въдиците стари
та двама, като истински другари,
за риба да отидем на реката,
а после да се шльопнем във водата.
И Шарко ще го вземем, то се знай,
нали приятел ни е драг… и май,
макар злояд, той рибка най обича,
затуй край нас припряно тича.
Че хванем ли, то първа ще е в дар
за този дългокосмест млад рибар,
който в благодарност след това
ще пази кошницата на брега.
А ние с дядо, ех че веселба,
в реката ще се плискаме с вода,
и после раци без да ни е страх
ще съберем за баба със замах…
Хайде, мамо, време е сега,
да тръгваме към село на мига,
че чакат ме най-щурите игри
с дядо и... със кучето дори!
© Таня Мезева Всички права запазени