angelmilev (Ангел Милев)
295 520
25.04.2018 г., 14:51 ч.

При мен ела! 

  Поезия » Любовна
734 1 2

Седя загледан в края на потока...

 

В очите ти – тоз извор сладководен
душата ми копнее да се къпе!

 

Играе пламкът на Любовта
във костите ми – въглените черни!
И в тази клада целия изгарям...

 

Косите ти са пролетна трева
тъй меки, нежни, ароматни и приятни,
ухаещи на момина сълза
прикрили нежност, в обиците златни

.

Достоен ли съм да те заведа
обратно там във Райската градина?
В която чака ябълка една
и покрай нея двамата със тебе
усмихнати, щастливи да преминем?

 

Сега един съм.
А ти също си една...
И между нас са само цветовете на дъгата...
Дали е сън?
Или пък е мечта?
При мен ела! Животът е тъй кратък.!

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??