25.10.2011 г., 19:14 ч.

При теб 

  Поезия
758 0 15



Луната надникна

иззад облак лениво,

непокорният вятър

свещиците звездни изгаси,

жълтите листа от клоните обрули,

духна поривисто,

вихрено към небето ги изви

и в тъмнината потъна

след тях.

Оголели,

дърветата останаха сами.

 

А ти си с мен…

с гласа си ме люлееш,

очите ти ме обгръщат с топлота,

докато ме повериш на съня

и той ме върне отново

при теб…

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??