laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
16.08.2018 г., 8:57 ч.

Прибоят 

  Поезия
437 4 6

 

Прибоят е един такъв хлапак -
безкрайно дързък, малко неприличен, 
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича.

 

В краката ѝ умилква се така, 
че май на коте повече прилича. 
Да можеше, би пипнал със ръка
издатините ѝ (Не, нищо лично...)

 

Обсажда той любимата през ден,
но тя е камък - никаква не хае.
Прибоят е фатално запленен,
дори и нощем в скута ѝ играе.

 

Но само облаците - в профил и анфас
разбират любовта им - тя е свята -
и аз се питам, колко ли от нас 
приличат на прибоя и скалата.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво! Много!
  • Нина, влюбвам се в поезията ти, голяма наслада са ми твоите стихове!
  • "безкрайно дързък, малко неприличен,
    че още му се чудя всъщност как
    избра скалата точно да обича."

    Много се чудим на изборите на дръзките...и по нещо на тях искаме да приличаме! Красиво и смело стихотворение!
  • Лика - прилика са си. Много ми хареса! Браво!
  • Поздрав за хубаво поднесеният стих и въпросите, които си задава човек, след като е прочел!
Предложения
: ??:??