Ще заспя
в твойта плаха прегръдка.
Обръч ще съм – от ласки.
Ти ще си вятърът.
Но съм жадна -
за още... глътчица обич –
колкото житно зърно,
колкото капчица вино.
Тази, която бе зарекъл... на мене.
Тази, с която би ми нахранил душата.
С нашето щуро лято,
с нашето друго небе -
не в бутилка от спомени.
Тихо в съня ти ще свърна –
засити ми глада,
утоли ми жаждата...
Аз ще съм огънят.
Разрови пепелта.
Има въгленче неугаснало.
Ти си вятърът, който
разпалва жаравата.
Не разбра ли?!
Аз съм твоето...
друго причастие.
© Нели Всички права запазени