Причастие
Докога ще се борим така
с непонятната болка в гърдите ми?
Здраво хванал си мойта ръка
и в умората заедно дишаме...
„Продължаваме” – казваш ми ти
и след толкова много препятствия
осъзнах, че когато лети,
на душата й трябва причастие.
© Христина Радомирова Всички права запазени