20.01.2015 г., 0:06 ч.  

Причината 

  Поезия
752 0 8

Обичам те! Но не с онази обич,
която ти посича коленете,
при все че месеци наред се моля,
щом дойдеш, да не се свлека в ръцете ти.

 

В ръцете ти, наситени на форми
и подарили хиляди екстази;
докоснеш ли ме с тях, безспорно
не тръпки, а гръмовници ще ме пролазят.

 

Ще ме пролазят издълбоко, с тътен
на неизбежната първична буря,
дано дъхът ти е за двама плътен,
издишаните ми стенания да се изгубят.

 

Ще губя мисълта, че те обичам
из безконечния момент омраза...
А после пак безбройните причини
ще се завърнат - причини да те обожавам.

 

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисля, че тук причината е доста гореща! Харесах!
  • Все едно слизах по стълбичка, много интересно с това пренасяне
    А причината си я изразила най-ясно в последната дума
  • Браво, хареса ми, много хубаво стихотворение! Ситуацията ми е позната, написано е чудесно. Поздрави!
  • Таняяяя, не вдигай летвата толкова високо!!!!!
  • Силно като заклинание. Много ми хареса.Поздравления за стиха
  • !!!
  • С Дочка
  • Блазе му.(и тежко му)с таз` фурия.
    Ще го върти на малкото си пръстче.
    Попадне ли във плена на магията
    и собственото име ще прекръсти...
Предложения
: ??:??