Трепти по устните ти – безименна и истинска,
в очите ти потъва безметежно.
С гласа ти шепне – наивно-сладка, искрена,
в сърцето ти притихва нежно.
Ти търсиш Любовта в света край теб.
Търси, момче! Щом нямаш друга работа.
Но тя е в тебе. Сладка като мед,
отнемащо дъха красива, чакаща.
Закрила търси. Нощем те завива
и слага глава на коляното ти.
И всяка сутрин, щом станеш, пак откриваш
следите от сълзи по одеялото си.
Да я признаеш иска. Малка, щурава,
до тебе тича вечер, дърпа ти косата.
Но ти не я поглеждаш… А тя така е хубава,
че сякаш тя ти свети в тъмнината.
Да я прегърнеш иска. Да ù кажеш –
„Добре си ми дошла, и заповядай!”
Не я отричай. Само ти го можеш –
от нея обич взимай, но и обич давай.
© Мария Всички права запазени