Рано ранила Калина!
Рано! Прерано! На ранина!
Заплела плитки кат змийки,
Облела нова премяна,
също като нея засмяна.
Грабнала стомни шарени
и китка цвете алено,
та си за чешма тръгнала.
Дано я лудо застигне
и китката и да грабне!
Дано на чешма дойде,
водата да и напие!
Ама, няма ни младо, ни старо!
Рече си тогаз Калина:
Змей Горянин дано мине!
Да мине, да не замине!
Да ме грабне от чешмата!
Да ме занесе в гората!
Змеева булка да стана!
Ама, и това не стана!
Три пъти вода налива!
Три пъти вода излива!
Накрая си грабна водата
и си тръгна към родата.
Не било време за женене!
Било време за момеене!
Била Калина щерка мамина, най -мънина! Имала братя юнаци и сестрици две, кат' царици!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени