Тръгнала една муха
на разходка под дъжда
и държала в пипалце
теменужено листце.
Пазела се от дъжда,
смело крачела в торта
и с ботушките си бели
на бунището къде ли
не напъхала носле
и не ровнала с ръце.
Търсела си шоколад.
Не че толкова от глад
тя примирала; едва ли
майка й ще я забрави!
Ала пусто любопитство
я подтиква напористо!
Тя се спускала, кръжала
и така я наваляло,
че намокрила крачката
и настинала, горката!
Върнала се прималяла
и на масата съзряла
чашка чай от боровинки
и капинки, и малинки.
На ръба се покачила,
в течността се потопила.
„Мамо, виж – една муха!“
„Не я пипай със ръка!“
„За трофей на котарака
ще я сложа на мустака!“
Трепнала с крилца мухата,
сбрала в шепички душата
и замахала с все сили,
литнала и се спасила.
© Павлина Гатева Всички права запазени