В далечно царство под небето,
през девет планини – в десета
живял отявлен големец,
с език, по-остър от резец...
Владеел думите перфектно
и всекиму по нещо реквал,
говорел тъй, че да боли
и с думите да нарани...
Не щеш ли, болен легнал той...
Дошли лечители безброй,
стотици билки му варили
и тайни думи му редили,
Но не могли да разберат
какво го мъчи този път...
Намерило се най-накрая
едно детенце да познае
на големеца болестта...
Наричала се САМОТА.
Защото докато се смял,
и с хитростта си се гордял -
изгубил твърде неусетно
приятелите си безчетни
и никой не желаел тука
да слуша думите му люти...
Какво е станало - не зная,
дали се изцелил накрая?...
Е, тайничко си предпочитам,
да се е отървал честито,
и да обича е успял -
от самотата оздравял...
08.10.2006
© Дидислава Всички права запазени
(попаднала съм на познат остров