16.06.2010 г., 9:45 ч.

Приказка 

  Поезия
621 0 0
Вятърът леко краката ми докосва..
Очите празни... Сърцето мълчи..
Думи търся - нека приказката да продължи!
На краката си пантофки
ще подложа
и ще бягам,
докато в гръб Слънцето не пресрещна...
Ако вятърът не ме подсеща,
че боса съм сега,
бих пробягала света,
а люляците ще пръскат своя аромат.
Пантофките ще събуя и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??