Приказка
Търсех се в морето безкрайно -
в тъмните океански дълбини.
Вълните разпитвах потайно
за човешките щастия и злини.
Въздуха пребродих упорито
и сред птиците летях,
презирах състраданието скрито -
над теб като самодива бдях.
Обличах мислите ти боси
с нежни пролетни цветя
и утринната роса ти носи
пъстрия полъх на света.
Отдадох ти лунните небеса,
с милувка погледа укротих,
с радост и копнежни чудеса -
обичта в теб открих.
Не изчезвай от сърцето ми -
бъди неизменно до мен,
за да е слънчево лицето ми
и щастлив всеки мой ден.
бъди неизменно до мен,
за да е слънчево лицето ми
и щастлив всеки мой ден.
Толкова нежно и откровено, по детски добро!!!
Браво!
Благодаря ти!