Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.
Няма да измислям страшилата,
дето от кръвчицата ти смучат.
Няма да измислям светлината,
дето все не може да се случи.
Просто ще разказвам да треперят
тия, дето нямат и представа,
че във тази приказка живея,
въпреки че тялом днес ме няма.
Тия дето приказки измислят,
дето нямат мъничка представа,
че ужасното е също истина,
лошотията реално в тебе става.
Аз ще те разказвам и го зная,
че дори такава в мен живееш.
Хубав е на приказките краят.
С хубав край, ти също ще изгрееш.
© Валентин Йорданов Всички права запазени