Приказка с щастлив край   

Във малка къща на брега

живяла царска дъщеря,

прогонена била момата

от злата мащеха в гората.

Понесла се навред мълва,

че тя отвлечена била,

а царят силно преживявал

и от депресия пострадал.

Потънал тъжен в самота

по милата си дъщеря,

надявал се да стане чудо,

не можел нищо и без друго.

С надежда скоро обявил,

че много злато би дарил

на този, който я намери,

и името му ще прослави.

В двореца идвали момци

и всеки искал да реши

големия проблем на царя.

Но не успявали накрая.

Във ранно утро момък млад

дошъл във царския палат

и обещал да я намери,

да бъде тук до две недели.

…

Той търсил дълго и навред

и хора питал – нямат чет,

но най-накрая до гората

отвели го в нощта краката.

Къщурка малка той съзрял,

момата в нея е разбрал.

Видял девойката нещастна,

била тя толкова прекрасна.

Изслушал разказа ѝ мил

и много, много се смутил.

Харесала му се момата,

омаяла го красотата.

Но вече падала нощта,

решил да тръгнат сутринта

и за късмет той вест изпрати

по стар рибар до царските палати.

…

В двореца радост, суета,

ще срещат царска дъщеря.

Царицата е изумена,

стои безчувствена, смутена.

Не знае как да се държи

и клетви вика и реди.

Но царят тайно я подслуша,

на клетвите й се наслуша.

Разбра за нейната вина

и я прокуди сам-сама.

Постъпи царят справедливо,

посрещна младите щастливо.

И за награда той реши

във този ден да ги сгоди.

То бяха славни пиршествата,

на мен замая се главата.

И още те царуват там,

това от хората го знам,

но иска ми се да отида

и със очите си да видя.

           Мария Мустакерска