6.08.2010 г., 11:42 ч.

Приказка за Бялото Конче 

  Поезия
2131 0 31

 

 

 

 

 

 

                              П Р И К А З К А   З А   Б Я Л О Т О   К О Н Ч Е

 

         _______________________________________________

 

                                                                                         На моето Конче Бяло!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                               Конче мое мило. Конче мое бяло...

                               Със копитца сребърни, недокоснали земята.

                               Над мъката и греховете ниско полетяло.

                               Със грива черна -

                               седемструнен акорд, разпилян от вятъра.

 

 

 

 

                               Създадох те от самата си горестна същност.

                               Всъщност - сякаш стана мое второ его...

                               Душата. Волята. Мечтите...

                               До сетно взе ги.

 

 

 

 

                                Криле ти дадох -

                                да не стъпваш по калните пътища.

                                Конче мое бяло. Бели мои сънища...

 

 

 

 

                                По челото те целунах - точно върху звездата.

                                Със Огнен Знак белязах те. Като капка роса.

                                Седемцветно. Следдъждовно отразила дъгата.

 

 

 

 

                                Пуснах те да препускаш...

                                А ти - полетя!

                                Мое Конче Бяло със златна на челото звезда.

 

 

 

 

                               Широко и волно разперило белоснежни криле.

                               Една изпръхнала от болка Душа те моли:

                               Вземи ме. Грабни ме, Конченце мое Бяло...

                               Заедно да литнем над човешките грехове.

 

 

 

 

                              Защото аз съм ти.

                              Ала ти... Не съм аз.

                              Ти се превърна във горд, необязден Пегас.

 

 

 

 

                              Додето Егото ми - ръждясало! - разпадна се.

                              Като нещо, което вече го няма.

                              Дори и Времето бе спряло.

 

 

 

 

                              И само Сянката му, на тояжка подпряна.

                              Слизаше бавно по стълбите надолу...

 

 

 

 

                               А там, някъде...

                               Под дъжда.

                               Вплетени се прегръщаха две диви жълти цветя.

 

 

 

 

 

 

 

 

                               2010 г.

 

 

                                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво
  • Признателен съм, Стефани, за добрата дума!
    Бъди !!!
  • Красиво!
    !!!
  • Благодаря ти, Галя!
    А пък аз благородно завиждам на твоя творчески устрем и летеж.
    Бъди !!!
  • Забравена, Плами - благодаря ви много за коментарите и подкрепата!
    Здравейте !!!
  • Поздравления, Вик!!!
  • Благодаря ти, мило Бисерче - трогнаха ме топлите ти думи.
    Бъди !!!
  • Много образна поезия! Много красиво съчетание мужду една фина, лирична мечтателност и мъдро осъзнаване на живота и неговите пътища!
    Благодаря ви за поезията!
  • Благодаря ти, Мариники, много, много, много...
    Трогнат съм и приемам със съпричастие и разбиране римувания ти коментар.
    Бъди !!!
  • Все сънувам
    нежно
    в лунните си нощи
    конче звездочело
    до мене
    припка още.
    Времето
    неумолимо
    пътя заличава...
    отсам полета голи,
    назад...
    тъга, забрава.

    *
    Виктор...познато усещане...
    и прекрасно твое стихотворение..влезе в душата ми...
    сърдечен поздрав...
  • Галя, Ангел - благодаря, че ме навестихте, прочетохте и написахте
    тези прекрасни слова...
    Ачо, та ти си с нас, Приятелю. Само че на друг Пегас!
  • Препускайте сред звездните простори с твоя бял Пегас, бъдете неуморни! Как искам да съм с вас!
  • Росица, Елена - благодаря ви!
    Трогнат съм от подкрепата...
    Здравейте !!!
  • Олицетворение на духовната чистота е това бяло конче.
    Поздравления, Виктор!
  • Поздрав!!!
  • Мариан, Светла, Жарко Момиче, Яна - благодарен съм за вашите поетически
    и философски коментари.
    Яна, няма за какво да ми се сърдиш - отдавна си свободна, като най-волната птица на Света.
    Бъдете всички !!!
  • Здравей!Не ти се сърдя,само констатирам:чакам аз да ми дойдат хора на "Задушница",а те били в твоята приказка ... Благодаря ти за коментара Вик,и аз си го харесвам ,много, и заглавието,но ..Май много хора помислиха,че ги каня на гробища и не го прочетоха дори...
    Благодаря:за приказката и за всичко приказно ,което е непрекъснато с теб!!!!
  • Усмихна ме, ако можеше и небето да говори...то би казало ни толкова неща......!
  • Ужасно нежно и поднебесно ти благодаря, Стелице...
    Радвам се, че прочете и съм признателен за отзива!
    Бъди !!!
  • Ахххх, страшна жега е тук, но аз настръхнах, поезията ти е от друго измерение- ужасно нежна небесност!
  • Благодаря ви много - Ронда, Катя, Мариана, Ивон, Марианка,
    Водолея, Лили, Фея, Елена.
    Развълнуван, трогнат, очарован...
    Бъдете всички !!!
  • Добре!
  • Лети стихът ти, Виктор! Поздрав!
  • Всеки човек пази дълбоко в душата и сърцето си по едно такова Бяло Конче, с което лети нависоко! Поздрав за хубавия стих!
  • А там, някъде...

    Под дъжда.

    Вплетени се прегръщаха две диви жълти цветя.
    Ех,че хубаво!Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение: "Конче мое мило. Конче мое бяло..." - невероятно олицетворение на душата, душата трябва да уравновеси енергията си!!!
    "Егото" - в един случай се възгордяваш, в друг се чувстваш засегнат от нещо или някого, защото горкото То е наранено, а това пречи да разбереш истинското намерение. Егото се проявява според собствената ни преценка за самите нас, според това как гледаме да дадена ситуация!!!
    Докосващо!!!
  • Харесах много ,поздрав!!!
  • Валя, Извънземни Амиго, Ина, Любо - благодаря ви за добронамерените и
    дълбоки коментари.
    Арихо, никой не знае по-добре от теб, че всичко е относително на този
    наш грешен Свят, наречен Земя.
    От твоята уста, Любо, та в Божиите уши...
    Бъдете, Приятели !!!
  • А ти се качваш по стълбата нагоре сигурно и смело...Поздрав Виктор...бяло конче като душата ти бяла...!!!
  • Докосна сърцето ми Вик, полетя и освободена душата ми ! Благодаря ти за този този танц на изящните чувства и за двете вплетени жълти цветя!
    Прекрасно е !
  • Всичко при теб е красиво-поезията,любовта,полетите на душата,дори и болката!... Поздравления, Виктор!
Предложения
: ??:??