tanq_mezeva (Таня Мезева)
1586 21228
15.06.2017 г., 11:14 ч.

Приказка за Доброто 

  Поезия » За деца
4721 7 25

Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива, 
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето,
докоснало я с пръстче по нослето,
а топката наострила бодлички,
и черни ококорила очички. 
Протегнала си лапичка в тревата,
за поздрав сякаш или за отплата,
подушила го мило по крачето,
и жално го погледнала в лицето.
– Какво си ти? - попитало детето.
– Аз, Ежко съм! Родих се в полето.
Уж, все вървях след крачките на мама,
но виждаш ли, сега я нея няма.
Изплашен съм, изгубен и ридая, 
какво да сторя, вече аз не зная.
Моля те, другарче  светлооко,
вдигни ме, за да видя отвисоко.
Внимателно поело го момчето.
Погледнали на шир и длъж, и ето,
майчицата свидна те съзряли,
що търсела го също измаляла.

Каква е тук поуката познайте?
Че този свят, не винаги нехае,
повярваш ли, че има го Доброто,
самó ще те повдигне нависоко.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Приказка за Доброто" »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??