ПРИКАЗКА ЗА ДЪРВОТО
Нощта на пръсти слиза от високото
по лунната пътека посребрена,
повява Вятърът на осемте посоки
и оживяват сенки и видения;
и в полусънната страна мъглива
на нереалната полуреалност
Жу-шоу*отново чака търпеливо,
за да ме поведе към изначалното.
И Лун, великият и мъдър дракон,
ни взема на крилете си могъщи,
и в тъмносинята мъгла на мрака
отново Приказката ни обгръща...
... и пак Кунлун в седефено изгрява
и крие в шепи тихите полета,
където Фучаншу*се извисява
и бисери сред клоните му светят.
Вълшебнико на залеза, не искам
ланган и бисери да си откъсна –
триглавият Ли Чжу*е много близко,
пък и за мен е вече твърде късно.
Самият аз сред есента си крача,
Владетелю на есени мъгливи,
и хладен дъжд над стъпките ми плаче,
и виждам как животът си отива...
Защо ми са и бисер, и нефрити,
когато само Приказка ми стига?
Пред мен отдавна вече е открита
на Бъдното божествената книга.
Дори Ма-гу, добрата дева-фея*,
да ме дарява щедро с дълголетие,
над рамото ми зимен вятър вее
и зимно слънце в облаците свети.
И мъдрият Жун Чен* не може с нищо
да върне младостта ми отлетяла –
отдавна стине пепелта в огнището,
отдавна във сърцето ми е бяло
и само Приказката светла прави
с душата чудо – младостта й връща...
Жу Шоу, от изток слънцето изгрява
и бие драконът с криле могъщи!
Ланган сребрист за спомен ще си взема,
две перли – малък дар за две принцеси.
Триглавият е близо, няма време,
аз тръгвам вече, мъдри Лун, къде си?
Но пак и пак, когато падне мракът,
в небето звездно ще се взирам тайно.
Додето съм на този свят – ще чакам.
А приказките се четат безкрайно...
_______________
* Жу-шоу – в китайската митология – бог на есента и на залеза;
* Фучаншу –вълшебно дърво, растящо на планината Кунлун, което
вместо плод ражда бисери и камъка ланган, подобен на нефрита;
* Ли Чжу – пазач на дървото, изобразяван като човек с три глави;
* Ма-гу – Конопената дева, добра фея, изобразявана със символите
на щастието и дълголетието – праскова, пеперуда и прилеп;
* Жун Чен– мъдрец, владеещ тайната на безсмъртието и подмладяването.
© Валентин Чернев Всички права запазени
с душата чудо – младостта й връща"
И твоите приказки са като вълшебното дърво, което ражда бисери...
Чета ги с наслада и възхита от силата на поетичното ти слово.
Поздравления, Северянино!