Violet_86 (Виолета)
217 4732
4.01.2024 г., 11:50 ч.

Приказка за лека нощ 

  Поезия » За деца
537 6 15

Мила моя мамо, 
хич не ми се спи. 
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди? 

 

Хайде с теб и татко
да отидем през нощта.
Виждала съм в книжка,
става чудна веселба. 

 

Ех, детенце малко, лягай си сега.
А мама ще разкаже,
как на гости я покани 
мъдрата Луна. 

 

Слушам, мамо, слушам.
Хайде, разкажи.
Къде ли тя заспива...
И за нас ли тъй блести? 

 

Беше нощ красива... 
При мен дойдоха куп звезди. 
Мост ми построиха
и с тях вървяхме до зори.

 

Дълъг път си беше...
Ала спомням си до днес,
едно мече летеше,
гонено от розов пес.

 

Настаниха ме в мотела –
"Лунна светлина".
С гледка към билата
на "Неземна планина". 

 

Мама беше тъжна.
Просто... мъничко сама
и Луната ме повика,
да чуя няколко неща.

 

Какво ти каза, мамо?
Бързо ми кажи.
Искам да отида,
заведи ме, заведи! 

 

Каза да изслушвам.
Да съм винаги добра. 
Да бъда търпелива 
и да вярвам в чудеса. 

 

Каза да обичам, 
да се смея, да блестя, 
но не със отразена...
а с моя, лична светлина. 

 

На забава ме покани.
Играхме, пяхме два, три дни. 
Стана си чудесно парти
и не мигнахме почти.

 

После ме изпрати. 
Прошепна тихичко – недей 
от тъмното да се страхуваш.
Живота – смело го живей. 

 

Хайде, вече лягай. 
Спинкай сладичко, дете,
голяма да пораснеш.
Лека нощ. Обичам те!

 

 

© Виолета Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Космосът- свят на безброй приключения »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??