Приказка за невъзможната любов
Защо, кажи, те искам толкова,
когато знам, че няма да си мой?
Защо ли толкова е силна болката
и всеки удар на сърцето ми е твой?!
Защо ли да мечтая аз не спирам,
защо така обсеби моя свят?
Защо ли път към теб и изход не намирам,
а мислите за тебе ме горят?
Дали за теб съм аз, което ти за мен си
или илюзия това е, просто сън,
че май във приказка живея, знам си,
а реалността е някъде навън.
А как искам пак да те прегърна
наяве, не хиляда пъти във съня,
да можех само времето да върна
или в един момент щях да го спра.
И тъй не знам да бягам или да се крия,
къде да търся своя огън нов
и как чувствата към друг да преоткрия,
като това към теб нарича се Любов.
© Милица Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много въпроси, но малко въпросителни знаци... Оправи се пунктуацията. От всичко, най-много ми харесва последния куплет. Имаш много за доизпипване, но не се отказвай. Темата е ПРЕ, ПРЕекспонирана. Опитай и с други неща.
-
Много добре написано. Добро боравене с думите и яснота на изказа. Ще очакваме нови!
-
Прекрасен стих Милица! Много ми хареса,звучи като приказка по мечтания принц.Дано го намериш и бъдеш щастлива.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
