Бродирах си скъпите спомени
с островърха житейска игла,
от конец - мечтите си влюбени,
как приличат си - две капки вода.
Оседлах набързо и коня си
и поех по широкия друм,
позабравил отдавна каретата
в оня вехтичък, детски албум.
Небесата ми махаха в тъмното
с яркозвездни, безгрижни ръце,
вятър седна гордо на хълма си,
а луната бе взел за сърце. ...