КимДжаксън (Боряна Христова)
95 851
18.08.2022 г., 15:43 ч.

Приказка за тъгата 

  Поезия
838 2 3

Щурци приспивно свирят в мрака.

Душите си отдъхват в паралелния реал.

Луната тайнствено усмихва се от небесата,

копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.

 

А тя, тъгата, трудничко заспива.

Разяждаща отвътре, недаваща покой.

Тишината на нощта ѝ влива сила,

разбърква мислите, изважда демони безброй.

 

И така години приятелка съм с тъгата.

Тя мъчи ме и от болката не ми се спи.

Не ѝ се сърдя, туй главната ѝ е задача-

да ме пречисти и да се завърна същата... дали?.

 

Макар усмихната Луна да гледам през решетки,

зад ключове безброй да е заключен моят смях,

от теб не ще поискам прошка за фаталните ми грешки,

защото ти уби мечтата, а за нея и за тебе аз живях.

 

18.08.2022, Ким Джаксън

© Боряна Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??