Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива.
Разяждаща отвътре, недаваща покой.
Тишината на нощта ѝ влива сила,
разбърква мислите, изважда демони безброй.
И така години приятелка съм с тъгата.
Тя мъчи ме и от болката не ми се спи.
Не ѝ се сърдя, туй главната ѝ е задача-
да ме пречисти и да се завърна същата... дали?. ...