15.01.2017 г., 22:48 ч.

Приказна жена 

  Поезия » Любовна
418 2 4

 

Ти молеше душата си за друг,
в който в миг до болка да се влюбиш.
Но аз дойдох във мрачния ти студ –
в тебе огън нежен да събудя.

 

И тъй гориш в сърцето ми от свят,
от който сън сънувам от години.
Защото ти си приказна жена
и докрай ще сричам святото ти име!

© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??