Приказна лейди в парка върви, спира за миг – поглежда встрани, а дървото до нея с листа й нашепва своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски, все още от зло недокоснати. Сякаш майсторът творец от мрамор ги изваял – с хиляди удара на своя резец чистотата във тях е втъкал.
Дървото до мен с листа ми шепти – своята песен ми пее за отдавна забравени, прекрасни очи! Очи – кладенци бездънни, към нейната душа пътеки, като сини езера на Рила планина.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.