Eleya (Елия)
206 430
12.08.2022 г., 22:29 ч.

Приказна поука 

  Поезия
379 0 6

Бях в розов период, красив и влюбен,
светулчовци със морз редяха песни.
Когато от съня си се събудих,
тя, гледката, съвсем не ми хареса.

 

Жасминът бе увяхнал, тъжно-румен,
и беше свел навъсени цветчета.
Под него есента плетеше шума,
изригваха фонтани от небето.

 

Открих една бадемова градина,
в която още сокове мъждукат.
Дъждът я опаковаше във синьо,
преди да се оттегли през олука,

 

на къщичката с два кокоши крака -
последен дом на злата Баба Яга.
А тя, подобно на клюкарка сврака,
съвет ми даде: "Дъще, бягай, бягай..."

 

Послушах я. Не струваше ми нищо
да чуя някой стар като гората.
Поуката: в угаснало огнище
не може да се разгори искрата.

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??