В приказки живее моята дъщеря,
принцесата във тях винаги е тя.
В луда надпревара с вятъра търчи
и щастието грее в нейните очи.
С рокля парцалива играе в пепелта,
но мръсна и щастлива се втурва през глава
със златната пантофка в своята ръка
и в принцеса тъй красива се превръща тя.
Ще заспи във замък с тръни обграден,
но ще я събуди принца пременен.
Тя ще ококори своите очи
и от погледа и нежен ще блестят звезди.
В приказна къщурка щастливо ще живее,
със джудженца седем радостно ще пее.
Ще им готви важна палачинки с мед,
ще ги гощава сладко всичките по ред.
Но след време свършват приказните дни,
ще останат само спомени добри
и може би тогава на своите деца
приказките ще разказва с мъничко тъга.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
със край щастлив и със красиви мъдрости.
Щом порастем, уви разбираме -
вратата е заключена за възрастни...