Стъпалата обичат умората.
Не споделят с хора опората.
Пътник и спътник заедно падат,
и по тях преминава парадът.
Нашите стъпки държат за ръка
общия миг по-далеч от смъртта.
С ден по-богата, на брега на дълга,
търси брод през страстта мисълта.
А ръцете ни- силни, топли, могъщи,
без усилие ни подкрепят. Прегръщат
стотния страх и в това приключение
само те имат свое сакрално значение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация