Любовта ни приключи набързо,
хей така, както бързо... дойде.
Аз изпуснах сгъстения въздух,
а пък ти си направи сметчица, две.
И изсъхна букета от пламенни чувства,
всеки ден се отронва по лист топлина.
В твоя поглед щастливи светулки не светят,
чакат ласки натежали, узрели жита.
Любовта свърши, няма задна посока,
тя, надеждата, няма резервни крила.
Е, в душата едва ли покой ще настъпи,
любовта щом си тръгне оставя следа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация