Любов!След нея сива пепел,
оставен спомен.
Морето от сълзи измива пепелта,
а споменът за любовта попива
дълбоко в сърцето.
Къде си щастие?
Ела!Обгърни ме с
любовни крила!
Ще страдам отново...,
но няма нищо по-хубаво
от любовта?!
Писано na 03.05.2003та
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация