Отново постоянната масовка
насяда във театъра край мен.
С аплаузи посрещат постановка
на режисьор бездарен, заблуден.
А всеки се старае да повярва,
че всъщност гледа „Хамлет” или „Лир”.
И неусетно в образите вкарва
неистински, измислен свой кумир.
Изключваща съзнателно контакта
с лаиците, насядали в салона.
Оставена самичка през антракта,
превръщам се в трагична примадона.
Успешно сливаща се със миманса,
в пиесата съм главната актриса.
Финал горчив! А краят на романса
самата Мелпомена пренаписа.
С потиснато- умислена гримаса
в театъра случайно съм заспала.
Сред реквизит, декори и украса,
останали след постановка вяла.
И будя се с последният акорд.
Аплаузи - пресилени, фалшиви.
Реалност груба стъпка моят лорд,
в гротеска тя усмивките разкриви.
Останали сами на празна сцена,
без слабият актьор, без обстановка.
В театъра сме само с Мелпомена
с трагични роли в монопостановка.
© Дарина Дечева Всички права запазени
с лаиците, насядали в салона.
Оставена самичка през антракта,
превръщам се в трагична примадона.
Успешно сливаща се със миманса..."
Защо ще се сливаш с миманса? Та ти си велика актриса. Остави ги тези лаици в салона, не им обръщай внимание.Просто играй...за себе си.