Отново постоянната масовка
насяда във театъра край мен.
С аплаузи посрещат постановка
на режисьор бездарен, заблуден.
А всеки се старае да повярва,
че всъщност гледа „Хамлет” или „Лир”.
И неусетно в образите вкарва
неистински, измислен свой кумир.
Изключваща съзнателно контакта
с лаиците, насядали в салона.
Оставена самичка през антракта,
превръщам се в трагична примадона. ...