Скъсах струна в тъмнина,
грешна е моята следа.
В мантия от тишина
аз обвих се, пребледнях,
за обич свидна зажаднях.
Принца дълго чаках,
другите с тъга оттласквах
от себе си или от гордостта.
Не знаейки що ще срещна,
богатството или бедността.
Но знам, дори просяк да е,
в сърце цял свят ще събере!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация