От дълбините на майчиното ми сърце
до последната глътка надежда...
От недрата на душата ми,
обвита с пъстра житейска одежда...
се гмуркам в тъмното море
на твоите дяволи...
и се моля за тебе, дете!
Не жадувай последния сън,
потърси своя път през мъглите,
не гледай мрачно света навън,
не го съди за злините!
Не поемай товара жесток
на човешката тленност и болка,
не се презирай за поредния урок
на продаден копнеж и надежда!
Погреби застаряващото дете
и не тъгувай, че си отива...
там - в бялото мраморно море,
детската наивност потъва...
И надвесен над живота си,
ще откриеш това, което си ти -
принцът, владеещ мрака,
но моля те - избери светлината!
© Ани Атанасова Всички права запазени