velikataniki (Николина Милева)
209 6868
26.09.2015 г., 10:36 ч.

Припомни ми смеха на една чучулига 

  Поезия » Любовна
980 0 11

Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата. 
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна 
точно в края на Август, към дълга посока. 
Коленичи небето, а ти не помръдна 
и остави очите си нейде в дълбокото. 
Аз съм сляпа и стъпих накриво над огъня. 
В огън трудно се дави, аз още не помня 
как си тръгнаха птиците, как им говореше, 
как домът им е тясна сега преизподня. 
А морето е в нас, но вълните не стигат 
оня пристан уречен да бъде за двама. 
Припомни ми смехът на една чучулига. 
Всичко друго сама ща си спомня тогава.

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??