valentina1atansova (Валентина Атанасова)
4 34
16.04.2011 г., 21:52 ч.

Припомняй ми... 

  Поезия » Любовна
1073 0 5

Припомняй ми, приятелко, през нощите,

през дните, във които

сълзите сливат се със кръв и давят гърлото...

Напомняй ми за болката, за истината,

рисувай ми апокалипсиса,

че съм обичала една илюзия...

Крещи ми само с поглед,

че не съм обичана,

че образът му е създаден от мечтите ми,

крещи, че нищо в него не е истинско...

Напомняй ми за другите, които той обича...

Припомняй ми без угризения

за пошлото, за грозното у него.

Очите слепи мои дръж отворени,

с вериги черни окови ме,

за него аз да се не боря.

Насъсквай ме като свирепо псе

срещу лицето му реално, веч оголено

и сипвай йод без жалост в раните отворени,

за него веч да се не боря.

Залепвай устните ми с кал,

ако с надежда пак за него проговорят.

Със нокти изтръгни сърцето ми

и смачкай го без жал.

 

Помни, приятелко, помни,

че ако за миг поспреш

душата ми, обзета от нечиста сила,

към него пак ще поддаде,

сърцето разума ще подведе

и кръст ще се забие в пръст...

© Валентина Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??