В заник тих

                        на лятна нощ,

                        до мен ти приседни.

                        В този свят

                        на скръб, тъги

                        душата ми стоплѝ.

                        Недей ми казва,

                        аз го знам,

                        сърцето ти мълви.

                        Че, кой обича,

                        без искри

                        огрява и горѝ!