24.05.2009 г., 15:31 ч.

Присмехулен дъжд 

  Поезия
320 0 2

ПРИСМЕХУЛЕН ДЪЖД

                                   

                                      По Робърт Бърнс

 

Докосвах я с пръсти слепи -

лицето ми пламна алено.

От залезна сянка запалено.

Във страст застинах в трепет.

 

През мрежата от цъфнала ръж

бяла сянка от жената остана.

Нощта си отиде на пръсти пияна,

под присмехулния дъжд...

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??