Жестока съм, но искам да сьм мила,
на хората да мога да прощавам,
когато с наглост във очите се присмиват
на този, който най-малко заслужава.
А те присмиват се, защото не разбират,
със смях разкриват, че са тесногръди,
че за тях красивото е външно само,
пък стиха е просто празни думи
и прекланят се, но никога пред Господ,
та те далече са от него твърде много,
щом душите биха си продали, ако
има кой да им ги купи с материалност.