yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
23.09.2024 г., 18:34 ч.

Приспивна песен 

  Поезия » Гражданска
225 4 18

ПРИСПИВНА ПЕСЕН

 

Съседът сѐче клонестия дъб,

защото му закриваше пейзажа.

И залезът, оголил златен зъб,

потъваше, без нищо да му каже.

 

Короната оряза – за кашмер.

Окастрените длани на дървото

изпращаха към синия безмер

последната молитва за живота.

 

И мисля си, че Бог навярно чу

за болката, която друг е сторил.

Наметна здрача възнак – дрипав чул,

и слезе сред съня на всички хора.

 

И тази нощ сънувахме ръце –

с раздрани длани, с изкривени пръсти.

И с ужас осъзнали бяхме, че

не можехме дори да се прекръстим.

 

Разпъната на кръст върху дъба,

ридах неутешимо за дървото.

Не вярвам и до днес, че е съдба,

ненужен да си тръгваш и самотен.

 

И в свят, където идваш за любов,

безбрежна светлина и песен птича,

един – до корена разсечен, ствол

за сбогом ме научи да обичам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??