Спи момиче. Тя, нощта,
колко си самотна - знае.
И отметнала коса,
нещо си мечтае.
Сякаш шепне вън дъжда -
казва нещо много тихо.
И дантели от вода,
над града разплита.
Спи, сънувай, не мисли!
Съмне ли се - ден ще бъде.
И сънят ти, може би,
утре ще се сбъдне.
Утре мъртва самота
вече ще погребват дните.
Остави го вън дъжда -
нека си разплита...
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени