Спи, миличка. Навън светът е тъмен.
Недей отваря блеснали очи.
Ръцете днес не са ръце, а тръни,
нектарът е измамен и горчи.
Заспивай. Само маски са усмивките,
луната е прожектор, фалш - скръбта.
Загръщай се по-плътно със завивката -
дано да те опази от лъжа.
Че в твоя сън поляните са истински,
смехът е смях, цветята са цветя
и бисери са капките, разплискани
от онзи странен палавник - дъжда.
Не знаеш ли, приличаш на принцесата
от някогашна приказка добра -
стаена на леглото зад завесите,
тя пази спяща свойта красота.
Не бързай да се връщаш пак при хората,
не се буди, така си по-щастлива.
Не си готова още да си втората...
Спи, обич, за да можеш да си жива.
© Вики Всички права запазени