Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
13.07.2011 г., 23:36 ч.

Пристан 

  Поезия » Любовна
984 0 17

                                                                                   ах, ти, Нарцисе...

 

Не съм, за Бога, самовлюбен Нарцис -

зад мен не са търчали мериади.

На любовта загадъчните знаци

разчетох, пих горчивите наслади.

 

Жена добра в най-дългата неделя

уши ми за последно риза звездна,

а аз вися - един проклет безделник -

на спомена над призрачната бездна.

 

Завръщам се тъй честичко назад... и

сглобявам срещи, имена, все още.

А тя с крило ранено  кротко глади

посърналото ми чело среднощем...

 

И бавно ме превръща в трепет, в пристан,

на утрото под слънчевото цвете,

че в този миг, нетраен и единствен, 

живея кратко, ала дълго светя...

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • за миговете, нетрайни и единствени, приятели:

    goredoly (Миглена Цветкова
    stenli499 (Станислава
    Жулли (Юлия Димитрова)
    antonio60 (Антонио Георгиев
    shkaf4eto (Валентин Добрев)
    plami-6 (Плами
    purko59 (Ангел Веселинов)

  • "А тя с крило ранено кротко глади
    посърналото ми чело среднощем..."

    защото е истинската може да го понесе...
    Поздрави, Иво!
  • Не поглеждай назад,Ив,поне не "тъй честичко" !
    Вече си открил кротката птица...
    Поздрав за стиха!
  • това е откровение!
  • Поздравления, Ваша чест!
    За мен бе удоволствие да го прочета!
  • !!!
  • Светлината ти и мене озарява!
  • Дълго светите, приятели:

    silvina84 (Силви
    galina999 (Галина Иванова
    eva_32 (Ева Корназова
    tanq_mezeva (Таня Мезева
    oksimoron (Чоно Христов
    hagi (Боряна
    myanakieva (Мария Янакиева
    elenasim1 (Елена Петрова
    stoianova (МИМИ
    Djein_Ear (Евгения Тодоров
    аnininini (Нина Иванова)
    Hercule (Христо Запрянов
    B-Borisov-Samokova (Борис Борисов
    voda (Елица Ангелова
    ZAPP (Запрян Колев
  • !!!
  • Стих- изповед, от който не знам защо се натъжих.
    Може би, защото казваш че мигът е нетраен.
    Да, затова ти пожелавам низ от светещи мигове.
  • "Живея кратко, ала дълго светя"!
    Бароне, велик си!
  • ++++++++ Поздрав!
  • Щом "А тя с крило ранено кротко глади
    посърналото ми чело среднощем...

    И бавно ме превръща в трепет, в пристан,
    на утрото под слънчевото цвете," - Ще живееш дълго, и дори след себе си ще светиш!
    Ти си намерил своя пристан, Бароне!
  • Браво, Ивайло. Това вече е един нов Барон. Стихът ти е чудесен, макар и много самокритичен - направо чистилище. Искрени поздравления! Ти поне знаеш, че не правя евтини комплименти.
    А що се отнася до пристана, по-скоро си тръгнал към него:

    Накрая... попаднал в миража
    с любимото наше море,
    ще тръгна с вълните
    към стария пристан,
    на който ме чакаше ти.
    При теб ще застана
    забравил реалния свят
    и там ще остана...
    Завинаги...
  • Пожелавам ти да живееш дълго, защото изобщо не ти пречи на светенето!
  • Ха сега да те видим, Принце: като си кротнал най-после и си се превърнал в тих пристан,
    ще посмееш ли отново да виснеш над някоя "призрaчна бездна"...

    Приеми шегата, Ив., защото сериозния коментар съм ти го направила вече другаде...и не искам да се повтарям.

    Усмихнат поздрав за отрезвителните "горчиви наслади"!
  • Гориш още!По стиха ти личи ,брате!Поздрав!
Предложения
: ??:??